Оригиналът е на TechHut, който повдига интересни теми за размисъл, които от своя страна предизвикаха вълна от коментари
Ако се вгледаме какви са пазарните дялове на десктоп браузърите ще видим, че Chrome владее 70% от този пазар.
Тоест 70% от интернет се контролира от една единствена компания, при това компания, която пчели пари от продаването на потребителските данни и от поместването на реклами. Нещо повече, Google е силно мотивиран да наложи колкото се може по-голям контрол върху уеб стандартите, понеже по този начин ще увеличи своите печалби.
Доминирането на Google на браузърния пазар става още по-впечатляващо, ако добавим и останалите браузъри базирани на Chromium, включително Edge и Opera. В този случай делът на всички базирани на Chromium браузъри достига 80%. Ситуацията става още по-сериозна, ако включим и мобилните браузъри. Safari, който не се базира на Chrome, има дял от немалките 25% при мобилните устройства, включително и IPhone. Но ако махнем iPhone и оставим само Android устройствата, се оказва, че Firefox (и неговите клонинги) е единственият мобилен браузър, който не се базира на енджина Chromium и че неговият пазарен дял е едва 0,5%.
Това създава определени проблеми, понеже към днешен ден една единствена компания – Google, контролира всички уеб стандарти, използвани в браузърите. Излиза, че Firefox е последният шанс за използване на браузър, който не е базиран на Chromium, осен ако не използвате мобилно устройство на Apple. От всичко това следва, че Firefox е в доста трудно положение и с всеки изминал ден продължава да губи позиции.
Един от главните проблеми е в това, че Firefox рекламира себе си като уважаващ личния живот браузър, който не събира потребителски данни. Само че всъщност Firefox събира доста неща. Така например, Firefox пита и получава именно от Google информацията за безопасността на уеб сайтовете. Освен това Google изпраща ping през Firefox, за да може да получи данните за вашето местоположение, което е доста глупаво, понеже Mozilla си има своя собствена онлайн служба за геолокация, която обаче не се използва във Firefox. Освен това Firefox разполага и с функцията Firefox Suggest, която автоматично предлага уеб сайтове, докато набирате текст в URL лентата. Но да, при това всяко едно натискане на клавиш се изпраща към сървърите на Mozilla.
Друг проблем, който се появи наскоро е, че повечето потребители не харесаха особено много новия редизайн на Firefox. Всъщност той се оказа толкова лош, че започнаха да правят мемове за него. А новият логотип от месец февруари тази година предизвика цяла вълна от шеги за твърде минималистичните логотипи на съвременните компании. Но ако сравним дела на Firefox през месец юни 2021 година, когато бе добавен новия дизайн, с февруарския от тази година ще видим, че той е намалял с едва 0,2% и дори един месец след промените в дизайна делът дори е нараснал с 0,5%. Ето защо не може да се каже, че редизайнът е оказал някакво силно влияние на Firefox. Това изобщо не е проблем.
Само че има друг много сериозен проблем, който си е съвсем реален, и това е финансирането на Mozilla. Нейният основен инвеститор е нейният главен конкурент. Може би не всички знаят, но Mozilla получава 86% от приходите си директно от Google. В браузъра Firefox използваната по подразбиране интернет търсачка е на Google, а това е по принцип неправилно понеже Google е против всичко, на което държи Mozilla. Вторият източник на доходи на Firefox е Pocket – една отвратителна гадост, която отваря нови табове в браузъра с „препоръчителни статии“, които не са интересни за никого, като има и спонсорирани постове. Тази опция е съвсем лесна за изключване, но самият факт че я има кара Firefox да прилича на някакъв си Microsoft Edge, отколкото на браузър с отворен код.
Връщайки се към партньорството с Google можем да кажем, че това е лошо, понеже противоречи на принципите на Mozilla. Именно тези принципи ме карат да се надявам, че Mozilla ще си върне пазарния дял какъвто бе в края на 2000-те години. Сега тези принципи са изброени в манифеста на Mozilla, и в основни линии става дума за това, че към днешен ден интернетът е неразделна част от ежедневния живот и именно затова трябва да остане отворен и достъпен за всеки, а понятията като информационна безопасност и конфиденциалност са неотменими права на всеки потребител и не могат да бъдат просто опции.
Но въпреки всичките изброени дотук проблеми, Firefox си остава един отличен браузър и има редица великолепни възможности. Така например, Firefox има редица софтуерни инструменти за осигуряване информационната безопасност и конфиденциалността, но които по подразбиране са изключени. В този браузър е налична функцията Total Cookie Protection , която изолира бисквитките на отделните сайтове, за да се елиминира проследяването между сайтовете. Освен това, че Firefox събира незначително малко данни за вас, той не ги продава. Всичките събрани от браузъра данни се използват за неговото подобряване и усъвършенстване (с изключение на запитванията към Google). Firefox има редица съвременни опции, които го издигат една глава над другите браузъри. Това е например синхронизацията на акаунтите, режимът Picture-in-picture, Pocket за записване на статиите (има реклами), вградената възможност за правене на качествени скрийншоти на целите уеб страници, и още много други.
Друга великолепна функция, за която почти никой не говори, е Multi-Account Containers. Това е разширение, което може да бъде изтеглено от каталога на Mozilla, и което дава възможност за изолирането на сайтовете. Това е изключително удобно, особено ако имате няколко акаунта в един и същ уеб сайт. Освен това, с помощта на тези контейнери е възможно да се изолират отделни задачи. Това е много полезно при сайтовете, които променят цените на предлаганите от тях стоки и услуги на базата на събраните за вас данни, с цел да увеличат своите печалби. Това е наистина коварно, но за да се избегне е достатъчно да се използва контейнер за изолирано преглеждане на уеб сайтовете. Във Firefox дори има специализирано разширение за използването на контейнери във Facebook, като по този начин социалната мрежа вече не може да събира каквито и да било ваши данни извън пределите на контейнера.
Друга интересна функция е Query Parameter Striping, която автоматично премахва символите, добавени в края на URL адреса. Този подход се използва за добавяна на най-различни параметри и допълнителна информация от редица големи сайтове, включително Facebook, Hubspot, Olytics и т.н. По този начин става възможно да се следи към кои сайтове осъществява преход потребителят и да му се подава таргетирана реклама.
Ето пример за подобен случай:
Вместо https://www.site.com/example.html, се използва нещо подобно на https://www.site.com/example.html?fbclid=aa7-V4yb6Yfit_9_Pd.
Тези символи след въпросителния знак са параметър на запитване, който съобщава на компаниите, че потребителят е кликнал на линка и това се използва за следене кои сайтове посещава, както и за неговото профилиране с цел изпращане на целева реклама. Ако потребителят активира функцията Query Parameter Striping в най-новата версия на Firefox, то браузърът ще премахне тези „излишни“ символи. По този начин Facebook няма да получи информация за потребителя и от потребителя.
Но главното преимущество на Firefox към днешен ден е, че като го използвате, вие възпрепятствате монопола на Google в интернет. Искам дебело да подчертая, че като се има предвид колко нищожно малък е интернет делът на Firefox, има съвсем реален риск разработчиците да спрат да оптимизират своите сайтове за този браузър. Именно затова дори и широко разпространените уеб приложения, като например Microsoft Teams, имат редица проблеми с производителността, които се проявяват само при Firefox.
Казано по друг начин, Google има твърде голям контрол върху интернет, Safari замря и не се развива активно и започна да прилича на един нов Internet Explorer. В тази ситуация Firefox остава последната надежда.
Преписано от тук.